|
АСЕН ЗЛАТАРОВ
ЧОВЕКЪТ
Начетен, буен и вдъхновен, Гео дойде между нас и донесе тръпката на
новото: той почна да славослови имена, които бяха непознати за
нашата духовна общественост, и с това внесе сред спокойствието на
традиционните ни схващания за проблематиката на писателя, на
художника, на актьора раздвижване - и нов хоризонт почна да се
очертава пред техните замисли. Спомням си с какъв фанатизъм говореше
за Оскар Кокошка и как дръзко, уверено и с поток от велеречия
развяваше знамето на едно новаторство, което и увличаше, и
смущаваше.
Но не само новите веяния в изкуството му бяха стихията: Гео
познаваше и големите класици на стиха и прозата и даваше верни
щрихи, когато говореше за тях. Най-вече английските творци на
палитрата и перото му бяха близки и основно изучени. А от другите
това бе Емил Верхарн, който го увличаше, и от неговите поеми той
знаеше не една наизуст.
Европеизиран и космополит, Гео бе наистина една живителна струя за
всички, които дружеха с него, увличаха се по неговите видения за
една нова българска духовност, която, приобщена към голямото
изкуство на Запад, ще обнови нашите национални заложби и образци и
ще ни издигне до равнището на тия, които трябва да догонваме в
културата. А Гео имаше приятели - и днес не един от тях е вече име,
което все значи нещо за името на страната ни.
През тежките и усилни години на войната Гео замина за там, където не
бе неговото призвание, но той изпълни достойно своята служба: бе му
дадена да върши отговорна и опасна работа и той я върши с всичкото
решение на честен човек. Пръсна се слух, че е убит. После се
научихме, че е тежко ранен и ще се върне сакат, негоден за работа.
Истината бе, че той по чудо се е спасил от смъртта: откупил се бе от
нея с цената на загуба на едното око, дълбока черепна рана и страшно
контузване на цялото тяло. Как бе оцелял, бе наистина чудо!
И ето ний видяхме сред нас пак нашия Гео, осакатен, но с бодър дух и
закалена воля за дело в живота. Страшното, което го бе възправило
пред смъртта, не бе смирило неговото сърце, жадно за живот и
творчество. И той пое своя път: поет, драматург, есеист и критик се
очертаваха и крепнеха у него. Индивидуализмът му бе направил крут
завой и той се приобщи към потока на многото, които войната събуди
за друг поглед и друго разбиране задачите на живота. Дързък и
откровен, Гео почна да брани позиции и да напада, а това го отдели
от мнозина от старите му приятели. Но той следваше своя път. Поетът
доби у него ударност и сила и той написа няколко работи, които ще
пребъдат. Друг бе станал в схващането си за живота Гео, но бе
останал същият по възторженост пред делото на духа и вярата в тия,
които дават чрез своите видения и творческо прозрение смисъл и
оправдание на живота. Той се обърна и към народното творчество и
поиска да намери там основния тон на нашия народ. Прочете отново
Вазова и го призна за най-големия от поетите ни, защото изтръгна от
него това, което бе дълбоко срасло с низините, със съдбата и
неволята на народа ни. Гео крепнеше. Той се готвеше за голямото
дело, което да изнесе в образи и везана реч: величието и устрема на
народа, търсещ своето благополучие и пристан за своите сили. Но сви
буря - страшна и свирепа - и отнесе Гео: грабна го пред очите ни, за
да не го видим повече.
Бяха страшни дни. Дано се никога не повторят. Много неволя, много
страдания се понесоха. Много опако се бе очертало и бушуваха зли
сили. Днес това е история. Но това е жива история, която не може да
ни остави равнодушни и смълчани. Защото скъпа дан се даде - в името
на какво? Не, да не възкресяваме кошмари!…
Минаха десет години, откак Гео бе изваден от дома му, за да не се
върне повече. И ето колко много свят си спомня за него. Споменът за
него е жив и ще живее. В тая поменна книжка някои от приятелите на
Гео дават израз на своето чувство към името и делото му. Некролог от
близки. Но Гео има близки и сред тия, които не умеят да пишат, а те
са така много… Те знаят само да скъпят и да не забравят името и
делата на тия, които им са били учители и приятели.
Бележки
Човекът - в. “Кормило”, 1934, бр. 34. Препечатана е в “Гео Милев.
Юбилеен сборник”, 1936.
| |
