|
Анна Златкова
Испанският превод
на поемата “Септември”
Наричан от своите колеги и почитатели “Писател на писателите”,
Хуан Едуардо Сунига е и виден преводач, ценител и познавач на
българската литература.
В Испания първите преводи на значими творби на българската
художествена словесност се появяват през четиридесетте години на ХХ
век. С право можем да наречем техните автори – български и испански
творци – пионери в това поприще. През този период, в съавторство с
големия наш испанист и преводач Тодор Нейков, Сунига пресъздава на
испански Жетварят на Йовков (1944) и Под игото на Иван Вазов (1949).
По-късно, през 1983 г., в превод на Сунига излиза сборникът със
стихове на Яворов Viento de Medianoche. Antologia poйtica. За своето
преводно дело, което включва и творби на руски писатели, през 1983
г. Хуан Едуардо Сунига е удостоен с Националната награда за превод –
най-голямата награда за преводаческо майсторство в Испания.
Сунига е носител и на престижни награди като един от
най-талантливите писатели в съвременната испанска литература. В
българското книжовно пространство обаче той и досега, доколкото ми е
известно, присъства само с няколко странички. Ние сме длъжници на
този голям творец, направил тъй много за популяризирането на нашата
художествена литература в своето отечество. Дано съумеем някак да му
се отблагодарим.
Аз не съм поет, но с риск да ми бъде напомнено Апелесовото Обущарю,
не по-далеч от обувката, ще си позволя да кажа няколко думи за
испанския превод на поемата Септември, дело на Хуан Едуардо Сунига,
и за изпълнението є от Игнасио Вердиал на компактдиска, който се
представя тук. Защото мисля, че като преводач мога да се чувствам
поне мъничко духовно сродена с потомците на Сервантес, Унамуно,
Лорка и поне мъничко изкушена от поезията.
Ще почна от непосредствения досег със звучащото слово.
Интерпретацията на Игнасио Вердиал, който, доколкото ми е известно,
не е професионален актьор, поразява със своята мъжествена сдържаност,
с усета за ритъм, с красивата и изразителна испанска реч, каквато не
всеки ден може да се чуе.
В статията си Фрагментът Гео Милев казва: Стихът е фрагмент. Стилът
довежда до фрагмент. Защото стилът е синтез. Синтез в мисълта и
синтез в средствата. Сгъстяване, за постигане на своята задача –
художествения ефект – изкуството си служи с минимум от средства.
Едно от несъмнените достойнства на испанския превод на поемата е
неговата художествена точност, далеч от каквато и да било
описателност и излишества. Поетиката на контраста, органичната
вплетеност на високо и ниско слово, характерните хиперболизации –
всички тези черти на поемата Септември са претворени вдъхновено от
Сунига на испански език. Изключително сполучливо са предадени на
испански и лавинообразното натрупване на хетерогенни елементи, и
шеметно сменящият се ритъм, звукоподражанието и музикалността на
Гео-Милевия стих.
В превода на Хуан Едуардо Сунига, бих казала, звучат трагизмът,
“неудържимата пламенност” и – нещо тъй важно, макар и толкова рядко
постигано от нас, българите – надмогването на чувството на
обреченост, които дават безсмъртие на поемата Септември.
| |
